автор: the_loner_wolf

пътувах в празния трамвай със номер „Никъде”
а делника събличаше работни дрехи
в главата блъскаше се нещо като стихове
кълбо оплетено - несрети и успехи
а от прозорците ме гледа моя образ
стократно огледално умножаван
от укор сбърчил е едната своя вежда
прогаря с погледа от злоба нажежаван
не му обръщах никакво внимание
тъй както нищо покрай себе си не виждах
вглъбен със радост в своето страдание
обичах се и сам се ненавиждах
потъпкал всички мигове изпуснати
отвънка мракът блъскаше с юмруци по стъклата
безпомощно тежат клепачи спуснати
но не отвън, той блъскаше в душата
внезапно сепнат в летаргичната апатия
едничка мисъл мозъка проряза
че май в безкрайното пътуване към себе си
аз съм пропуснал спирката да сляза...