автор: Angelche

Преминала през времето
пред бездната се спрях
опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая
и осъзнах, че бездната съм аз
очаквайки пропадането, там на края
дочух до мене глас.
Обърнах се и гледах със съмнение
до мен Животът беше спрял,
решил да иска извинение,
че пътят ми от тръни е излял.
И там почти от небесата
видях как лутаха се хората
сред тях аз търсех си душата
сред другите души що бродеха.
Животът ми показа, че мога да вървя
и по скалите все да се катеря,
че мога да прескоча пропастта
и смело в него да живея.
И гледайки от тази пропаст
Животът ми подаде си ръката
ориса ме да продължа нататък
разбрала- кръста си ще нося по земята