автор: vesan

Не, Пушкин аз не съм, а друг
... различен съм и, господине,
пред мен честта ти на съпруг
обиден, няма как да мине.

И не за мене дума става,
или за страхове банални...
Спасявайки се, аз спасявам
том стихове потенциални!

Как бих могъл да ги напиша,
ако съм мъртъв... късче лед?
Защо, по дяволите, искаш
да си убиец на поет?

Не бих желал аз да лиша
ценителите от поета
и няма да ти разреша
да ме застреляш само дето

съм те окичил с чифт рога.
Разбирам, че ме мразиш днес, но
не съм аз Пушкин и сега
не сме във времето Дантесно.

Така че своя гняв рогат
не ми навирай! Просто грижа
за бъдния лиричен свят
и алтруизъм чист ме движи!