автор: the_loner_wolf

седя, а срещу мен е Самотата
на маса обща както всеки ден
и разговаряме спокойно за нещата
тя се подсмихва, а пък аз смутен

седиме, всеки с чаша във ръката
от много време правиме така
пред нея аз разкривам си душата
а тя отвръща ми, но гледа настрана

цигарен дим се стеле върху нас
в очите влиза, почва да люти
-От него! ядно защитавам аз
по бузите търкалят се сълзи

допиваме поредната бутилка
аз клюмам уморено със глава
животът, тази истинска мътилка
не се избистря лесно със слова

-Наздраве! вдига чаша Самотата
За теб да пием, всъщност, не, за нас
и звънва празна чаша в тишината
а Самотата дръпва от догарящ фас