автор: Samanda

Можеш ли да намразиш някого,
когото вчера си обичал до полуда?
Можеш ли след раздяла да изречеш
за него или за нея най-лютата клетва?
Странни, старанни същества са хората.
Днес те прегръщат, целуват те, а утре
току-виж са те стъпкали, заради това,
че не си бил/а това, което те са искали.

Странни са, много странни същества
са хората, все очакват, изискват, съдят.
Откъдето не ще долетят ни ехо, ни зов,
натам светлината своя не излъчвайте!

Носете амулети над сърца пълни с обич
и в тях да пише „Себе си първо обичам“.
Как друг да дарите с грижи и с любов,
ако и вие самите от тях се нуждаете.

Дали и на мен ми липсва обич? – питате.
Грижата ми е безполезното преливане.
Обичта в душата ми е вода и светлина,
ала не плевели, а цвете с тях обливам.

Samanda