Кой може да събуди утринта ми,
от самота и празност натежала,
със грях и страст да пали мисълта ми,
да притъпява болката презряла,
Кой може да ме носи сред простора
над буйни класове с жита презрели,
душата ми да радва без умора,
да ме окриля в полет без предели.
Кой може да откъсва мойте чувства
безгласно блъскащи в сърце пленено,
да ме усмихва и да ме разлиства
във вихъра на обич споделена.
12.10.2018г.