като лист ръждив през есента
като последен ден
от календара откъсна се
с пирует се завъртя
и падна
поредната илюзия
погълната от вечността
полегна тихо
и изчезна
все едно не е била
благодаря ви за коментарите, и съжалявам че не мога да отговоря на всеки поотделно, но не зависи от мен :) явно не мога и да публикувам нови неща, така че благодаря за всичко на всички и бъдете здрави!
:)
преди повече от седмица случайно си намерих куп забравени снимки от студ.години и видях неща някак си с други очи, цялата картина ама от една вселенска гледна точка, хич не съм била аз този добър човек за когото се мислех и в този живот май не съм била жертва, и всички страдания са си били заслужени..мда..
и се смирих, верно :)
:)
освен стихове и други неща провокират :) така веднъж осъзнах, че не човекът е център на нещата, а центърът около който се случва всичко е от друг по висш порядък )
Ооооффф, тези илюзии...ами така е с тях, докато се
появят и изчезват! Но си ги търсим, те са част от нас,
без тях животът би бил друг, различен....
Дори си мисля, че в илюзиите сме ние истинските,
такива каквито сме...и само ние си знаем за това.
абе той целия ни живот е една илюзия..:) аз с тази луна в риби по рождение съм особено подвластна на тях, но си го знам и гледам да се самоконтролирам:)
и аз се радвам като те видя, ангелче :)))