автор: jan

Каква ли вест ми носи днес приятеля различен
Той морно чело бърше, лакти, длани
възкръснала е птицата, която
с хапки сочни все ме хранеше.

Тя бе захвърлена на края на света
но нито в пепел, нито в плява се превърна
едни деца играеха с костта
в която раят пак се върна!

Връхлита мен-бяла като слънце
Не, не тя с мене си играе
Днес е гладна и навярно
За хапки сочни тя мечтае!