автор: the_loner_wolf

Возя се в такси. За къде съм тръгнал или от къде се връщам? Не е ли все едно?! Седя и зяпам разсеяно през прозореца.
Мразя дебелия глиган в лъскавия „Мерцедес”, какво се набутва отпред с хиляди нарушения! За него не важи закона, мразя тоя закон и продажната полиция. Аз ако направя това, което прави той, ще ме спукат от глоби и наказания. А на него? Усмихва му се някакво мекотело, стегнато в униформа, за да не се разтече, взима му банкнотата и му козирува на изпроводяк! Мразя чичката в очукания „Москвич”! Кво се е довлякъл в столицата? Що не си седи при прасетата на село, ами прави задръствания и усмърдява атмосферата с таралясника си! Мразя оня мърляч, който иска да мие предното стъкло. Какво навира услугите си в лицето ми?! Ако искам чисто предно стъкло ще отида на автомивка! Там ония нещастници ще си оставят ръцете и само ще размажат мръсотията! Мразя ги! Мразя циганката, която ми тропа по прозореца и проси. Какво ми показва увитото си в парцали копеле? Да не е моя заслугата за съществуването му? Защо да помагам за неговото оцеляване?! Множат се като плъхове, после аз да плащам! Мразя всички цигани! Крадлива и смрадлива сган! Не остана капак на шахта от тях по улиците! То пък едни улици! Мразя да се движа по тях. Какво ти движение, това е форсиране на сухо речно корито! Ама съвсем в унисон с целия градски пейзаж – олюпени стари сгради, като след бомбардировка. Всичко надраскано със спрей от младежите. Мразя младежите – паплач от лентяй! Що не се скрият някъде и да онанират или да стискат пъпките по лицата си, а хванали шарени спрейове и доогрозили тоя скапан град! Тук там по някой стъклен „мол” – издигнал се като огромен буркан, пълен с надути снобари, подръпващи критично провесената стока с потресаващи цени. Буркан с хлебарки! Като в мазето на соц-блока, в който живея. Като се загледаш и тъмнината все едно се движи, толкова много са хлебарките. Мразя ги! Мразя ги, защото ще оцелеят дълго след като аз ще съм нахранил червеите. Движи се таксито, а досадния шофьор не спира да ми разказва глупавия си живот. Мразя го, и шофьора и живота му! Кво ми се е заоплаквал, като не му харесва да седи зад волана - да стане професор, ще седи зад бюро. Ще се задуша от цигарата му, мразя цигарите! В омразата си запалвам една от неговите, ей така – за да ги унищожа. Пак спираме на светофар. Не се научиха да ги синхронизират тия светофари! Някакъв се опитва да ми продаде вестник. Мразя всичките вестници! Напечатани манипулатори, пълни с лъжи и клюки. „Депутат преспал с фолк-звезда”, голяма работа, да не е спал, друго да е правил! Той друго какво да прави? В парламента спи, в леглото пак спи, народа също спи като гласува! После друг му е виновен. Така му се пада на тоя народ! Мразя го! От яд отrвам в един бар. Пълно е с педали! Натискат се по ъглите, да ти се доповръща просто! Мразя ги! Мразя тая красавица, която не ми обръща никакво внимание. На каква ми се прави?! Нали ще се намери някоя мутра да я спуква от бой. Избрали я лани за мис „Държава” – много важно, платила си е! Мразя ги тея конкурси – нагласена работа! Тая „Държава” също я мразя – бунище с плевели. Мразя я и тая грозничката, кво ми се натиска, не вижда ли, че гледам готината?! Пия водка след водка – мразя да пия, утре пак ще ме боли главата! Горката ми глава – от нея са всичките ми беди. Мразя я тая глупава глава!