Ще докосват пръстите ти моите
И ще се връщам пак при теб понякога.
Ще търсят тайно очите ми твоите
И самотен себе си ще срещам всякога.
Пак ще долитат думите ти: “Как си?”,
Ала изгубени до мен не ще достигат.
Все тъй случайно ще посрещна мисълта ти,
Удавен безнадежно във гласа ти.
И зная пак ще се завръщам
В часовете на прекършените утрини.
Все по-тихо във съня си
И все по-кратко в самотата си.