автор: anaangelova

Ела при мен, тишина! Оголи длани и погали ме с тежка въздишка по насълзените ми клепачи!
Ела, тишина! Ще се помоля за прошка чрез безплътния призрак на любовта. А ти опрости греха ми. Прости ми , тишина!
Далече от слънцето, лятото, морето, изпрати ме по безмълвните си устни към всемира на собствената ми каеща душа!
Ела, тишина!Не спирай, няма време за отдих, палещият огън след мига просмуква нежното девическо тяло и притъпява болката от твоя приятел- края.
ТИШИНАТА СИ ОТИДЕ.
Самотата прошумоли в косите и почака да кажа: "Влез!", а после полегна и заспа върху дивана.
Ела, тишина! Без теб- как да живея, кажи?!...