автор: ManovBranimir

Не винаги ще бъде зима!
Не винаги не ще вали!
Радвам се,че тук те има,
за лошото просто ми прости!
Любов,натрупвана с години,
чакаща към теб да изкрещи,
с ароматите небесносини!
А лошото, просто ми прости!
Събират ми се вече световете,
но само в твоите очи!
Различавам вече цветовете,
а утрото спря да ми горчи!
И вдъхна ми живот желан,
ей тъй , просто да обичам!
Сега вече съм разбран
от най-големите прекрасното момиче!
Показа ми,че смисъл има
и винаги ще има чудеса!
Жив съм пак сус тебе Ина-
ти моя падаща звезда!