Благодаря ти, че няма да те срещна вече!
Ето ръцете ми пазят за теб
нежно ухание на прегръдка и трепет.
Очите ми виждат звъна на усмивка,
силен пукот от мъжко присъствие.
Устните помнят лунна нощ... лято...,
дихание спряло на прага на нечие бягство.
Сърцето ми топло е,
скрито на завет от бъдещи трусове и раздели.
Душата ми бяла е,
с този кратък отрязък от щастие без омраза.
Благодаря ти, че остана завинаги с мене!