 |    Обяздване на небесни сънища И рече шерпа:
- Никога не съм страдал.
Аз съм еретикът на всички неверия.
Смъртта ли – тя е мансарда в небето,
животът е труден само за обяснение.
Миналото отдавна е муза на страстите,
а ти все така струиш като пламък в мен, любима,
научи ме на страдание, моля те, научи ме
и ме върни обратно в Покхара,
езеро мое, с устни от сандалово дърво
и лотосови пръсти.
Как да пристъпя в небето без твоята бамбукова прегръдка –
немилостиво трептяща като птица, замаяна от есента?
Вече не си спомням на кой хималайски връх
разкопчах сърцето ти,
но беше тихо,
толкова тихо – до голо,
до мрак,
до безразсъдство.
Летяхме един в друг
и се отдалечавахме все повече от земята -
единствено преспите след нас уморено крачеха.
Ти не извика дори,
а просто си отдъхна,
че най-после целуна миглите на слънцето.
После…
После вече нямаше за кого да пропадам нагоре
и сега чакам да свърши смъртта,
така както свършва живота.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Обяздване на небесни сънища" | Вход | 13 коментара (33 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Обяздване на небесни сънища
от kameja на 31.10.2018 @ 16:33:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Високо на върха си застанала и си погледнала толкова надалеч и нагоре. Небесно откровение. |
Re: Обяздване на небесни сънища
от Bockpece на 30.10.2018 @ 18:03:23
(Профил | Изпрати бележка) | И рече шерпа:
Миналото отдавна е муза на страстите,
а ти все така струиш като пламък в мен, любима,
научи ме на страдание, моля те, научи ме
и ме върни обратно в Покхара,
езеро мое, с устни от сандалово дърво
и лотосови пръсти.
Аз съм еретикът на всички неверия:
Как да пристъпя в небето без твоята бамбукова прегръдка –
немилостиво трептяща като птица, замаяна от есента?
Вече не си спомням на кой хималайски връх
разкопчах сърцето ти,
но беше тихо,
толкова тихо – до голо,
до мрак,
до безразсъдство.
Летяхме един в друг
и се отдалечавахме все повече от земята -
единствено преспите след нас уморено крачеха.
Смъртта ли – тя е мансарда в небето,
животът е труден само за обяснение:
Ти не извика дори,
а просто си отдъхна,
че най-после целуна миглите на слънцето.
После…
После вече нямаше за кого да пропадам нагоре
и сега чакам да свърши смъртта,
така както свършва живота.
|
Re: Обяздване на небесни сънища
от libra на 29.10.2018 @ 19:40:55
(Профил | Изпрати бележка) | сандалово дърво, лотосови пръсти и бамбука някак си не ми се връзват с хималайските върхове и шерпа, това разбира се си е само мое усещане, докато чета :) а то нали е сън, и то не какъв да е ами небесен та сигурно всичко е възможно :) и тук май се шегувам :))))
сега сериозно-прочетох по-долу че това което си написала е започнало като коментар или отговор на коментар към Анг и тази част ми хареса, но останалото което си добавила ми стои като напластено и чуждо, искам да кажа не се преливат думите за да стане едно цяло, като парченца отделни несвързани части е, но то пък може и това да е и идеята
поздрав :)
|
RE: Обяздване на небесни сънища
от Markoni55 на 28.10.2018 @ 18:54:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Тихо се изнизва на пръсти... |
Re: Обяздване на небесни сънища
от rady на 28.10.2018 @ 16:33:18
(Профил | Изпрати бележка) | | От вчера го чета и искам да ти кажа нещо умно, но каквото и да ти кажа, ще бъде земно и мрачно, а не искам да те приземявам...Язди си, небесно дете и не позволявай на реалността да обязди сънищата ти! |
Re: Обяздване на небесни сънища
от Angelche на 28.10.2018 @ 13:18:37
(Профил | Изпрати бележка) | Пренесе ме през тънката черта, през невидимия хоризонт
на един красив сън! И някъде там е времето на тишина,
времето на мълчаливите мечтатели с красива душа,
понесли се над реалното! И може би ти си от тях:)))) |
Re: Обяздване на небесни сънища
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.10.2018 @ 02:24:21
(Профил | Изпрати бележка) | Е, завърши го. Стихото, не живота (хихи - последния ти ред), аз му бях замислил един мариелски отговор, но ме хвана, точно когато срекмето на бездумността ме оплете и извлече на каменистия и глухоням бряг. Витаеха ми думи за орли, кръв държаща ноктите и взорът остри... Но после ти отлетя и сянката ти, остана рана вкопана в рязко прекъснатите ми, закъснели сутрешни сънища. Ония, в които събуждането е най-болезнено и сгромолясващо се.
Сега, единственото, което громоли сред прочита ти е това:
https://www.youtube.com/watch?v=De355Mnm-zo
Мога да слушам камъните, мога да се моля с боси крака в росата, но отдавна не търся причината, поради която слънцето на усмивката ти, не идва на прозореца ми... |
Re: Обяздване на небесни сънища
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.10.2018 @ 10:21:04
(Профил | Изпрати бележка) | | "животът е труден само за обяснение" :)))))) |
RE: Обяздване на небесни сънища
от nironi (nironi@mail.bg) на 26.10.2018 @ 17:56:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Високо е, въздухът тук е разреден, омайва, кислородните бутилки на думите свършват, а думите - шерпи - се връщат в ниското, Слънцето затваря миглите си, твоите са бели, не чакаш нищо, чакат те другите примигвания ;) |
Re: Обяздване на небесни сънища
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 26.10.2018 @ 16:20:51
(Профил | Изпрати бележка) | Изпих до дъно светлосенките
на хималайската ти притча.
Но надали ще стигна до върха...
Открих, че мразя си преценките,
но все пак не отричам -
чета ли те - пресеква ми дъха!
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
Re: Обяздване на небесни сънища
от daro на 26.10.2018 @ 11:16:33
(Профил | Изпрати бележка) | Виж сега, какво сънувам:
Поседнал съм на една висока скала (някъде там, при орловите гнезда) и си представям живота, смъртта и онова нещо/нищо като три въздушни сфери, които се реят над земята и чертаят своите стратегии. В долината лъкатуши реката на забравата,
потривайки се в бреговете на минало и настояще. В този миг съм - ни жив, ни умрял...
без бъдеще.
Де да беше сън, ама не е!
Това е описание на един мой акварел, който озаглавих "Въздушен билярд".
А това, че в този момент пиша, е благодарение на теб - стихотворението ти, в което пропаднах нагоре!
Благодар...
(((О))) |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 769
ХуЛитери: 4
Всичко: 773
Онлайн сега:
