автор: anaangelova

"Не възлагай върху ми твърде жестоки страдания.
Спомни си, че аз съм прах и пепел..."

Навръх Великден се понесе слух за случилото се в малката църквица:
-Божията майка плаче с кървави сълзи! Ще дойде и Страшния съд!-чуваше се ядовитият глас на клисаря- Разкайте се за греховния си живот, за греховните плътски желания! Влезте в Божия храм и чуйте стоновете на Майката, тя плаче за Вас!
Седнал на колене, с поглед към небето, започна да се моли:"Пресвета Дево, погледни на мене от висините на твоята небесна слава, послушай моята смирена молитва и я принеси пред твоя възлюбен Син..."
Анелия, къдрокосо двадесет годишно момиче, стисна ръката на Зарко.Уплашените и очи се скриха в Зарковите длани. Сърцето - пулсираше ускорено, а ударите му предвещаваха близката неволя.
Камбаната биеше като за погребение. От всеки нейн удар виковете на клисаря се усилваха и се разбиваха в прашното жужене на общественото мнение:
" Господи, сила на моето спасение! Отвърни лицето си от греховете ми..."
-Побъркал се е ! Не знае какво говори! Толкова работа ни чака, семейства изхранваме, а ни губи времето в заплахи!- недоволстваше роднина на клисар Петко
-Насадих декар с ранни череши, декар имам с лозе и още два- с бостан. Помолих зетя да помогне, че няма да смогна.Иска да се пръска, полива, не е шега работа!- отговаряше му Дойно
- Прекрасно време, вече е топличко, а умопомрачения ум на Петко успя да ни заблуди като ни събере!Божията майка плачела, ха!То ако плаче и Спасителят трябва да и подражава, а ние - заедно с него!-провикна се едра кокалеста жена
В суматохата, се чу одобрение.
- Вярно, селото ни е малко, ама на щур човек да се връзваме по акъла-дяволска работа!-усукваше мустак хаджи Коце
Янко музикантът силно се провикна в навалицата:
- Къде е попът? Поп Иван да дойде! Мамицата ви!Лъжете всички, бъркате в душите ни, ще изпиете и кръвта ни, ако се наложи! А-а-а, само за да гласуваме с онази пуста бюлетина, чорбари ниедни!-той бе кривоглед и изпит,обичаше да си попийва.
-Мари кумице, Янко все за гласуване мисли, мари!И кривогледото му око иска да хапне от кюфтетата на скара.Та и да си посръбне винце от отлежалото на бай Марко, с щерка му любов да прави!- кикотеха се две възлести дебели устни, с кривонаредени зъби.
-Мари, Станке, що думаш! Не те ли е грях, мари, остави Янко, светът се е побъркал!
Камбаната бие, кучетата в селото-вият- не е на добро!А и попът-никой от снощи не го е виждал!Попадийката разказала,че вечеряли, помоли ли се пред кандилцето и си легнали. На сутринта, попът не бил в леглото...
Клисарят захлади думите на селската жена, гласът му придоби силата на Сатанаил:
-Грях сред греховете, омраза сред омразата, лъжа след лъжата, кръв след кръвта!Покайте се! Молете се!Идва Страшният съд! Майката на майките плаче с човешки сълзи, признайте греховете си, иначе отивате в Ада небесен!
Някой се провикна:
-Ключовете! Ключовете се намериха!Отворете вратата на църквата!
-Който влезе там, ще умре!-предупреждаваше клисарят и червендалестото му лице плашеше хората с изражението си-Христос, Божия Син, ще възкръсне от мъртвите и ще ви накаже!
-Кметът, идва кметът... и полицая Цинцаров...- глъчката понесе ехото на слуха.
Кметът Иванов и полицаят молеха тълпата да се отдръпне, за да стигнат по-бързо до Божия храм.
-Я да видим истината!- рече бръснаря
-Хванете Петко, а вие-по-тихо и по-кротко, овладейте паниката!-заповяда полицаят на двамата яки младежи
Зарко озаптяваше плача на Анелия, дъщерята на попа.
-Всичко ще е наред! Нали ти казах да му купим телефон, сега щяхме да знаем къде е!
Чу се позвъняване на ключове.
Тежката желязна врата бавно и недоволно се отвори.Скоро сумрака се превърна в ден, а гласовете-замлъкнаха.
Тишината им се стори по-жестока от заканителните жестове на Петко.
Излезе полицаят, пребледнял, закашля се продължително и бавно изрече:
- Скъпи приятели, ...имам нелеката задача да ви съобщя, че в църквата...
Петко го прекъсна рязко и грубо:
- Майчицата плаче за него , плаче с кървави сълзи!Господи, помилуй! Помени, Господи, Боже наш,... бъди милостив към него и вярата му в Теб вмени, вместо дела и заедно с Твоите светии като щедър го упокой...
- Пламене, какво искаш да ни кажеш?-смъмри го жена му.
-Ами, то... в нашия храм е станало убийство... - гласовете иззеха думите и хор от неразбиране се устреми към полицая.
-Какво говориш! Какво убийство,тук?-обади се местният кръчмар
- Драги съселяни, кръвта на отеца е по иконата на света Богородица- допълни с въздишка Пламен.
Впезапно риданията на майката и дъщерята се сляха в потвърждение на жестокото нещастие.
Недоумението на хората се разкъса от внезапния дъжд, възраждащ и убиващ, предупреждаващ, но и омилостивяващ селските души.
- Кръв, кръв, махни се от тялото ми!-раздираше с ръцете си дрехите Анелия.
Последва мълчание...А в него се роди истината.
- Ани, скъпа, ставай, ще закъснееш за полицията! Днес трябва да си вземеш личната карта, а стана обед. На масата има от любимите ти кифлички, направи си и чай.Аз отивам до пазара- нежно, но категорично прозвуча майчиният глас
Външната врата скоро силно се затръшна.
-------------------------------------------
Момичето се смееше по детски, отворило широко тъмните си очи и заслушано в чуруликането на птичките:
- Какъв ужасен сън! Страшен и прокобен!-мислеше девойката- А навън е пролет и слънцето ми нашепва,че денят ще е прекрасен! Колко е хубаво, когато съм на път да сбъдна мечтите си!- и се протегна още сънена по розовата си пижама.
Пролетта носеше надежда и вяра.Вятърът решеше коси те си и милваше света. В най-трудните моменти не бива да губим кураж и сила,отстоявайки мечтите си, с поглед, устремен към настоящето.Котката на девойката измяука одобрително и се покатери върху дивана.
Ани не я чу, обула любимите си дънки, и танцувайки гъвкаво песните в етно-стил.