„Властожадни много – колосална гмеж
към власт се домогва… грабва я един
екземпляр от тази алчна гнусна леш...“;
казах аз в дебат с улегнал господин.
„Калпави актьори върху тази сцена
плюят се, играят жалък водевил,
но накрая виждаш, че сме унизени
ние, че отново пак е победил
някой от потока, с нищо по-достоен
от тълпата жадни за пари и власт…
Тъй в потока сперма бързат многобройни
сперматозоиди, но нищожна част
до целта достигат, и във яйцеклетка
зная, че накрая винаги един е,
който се навира. Тъй, че в крайна сметка
изводът е ясен, драги господине!
Пред урната изправен, когато ти избираш
кой пръч да води жалката ни ферма,
е все едно под лупа да се взираш
в петно разлята мътнобяла сперма.“