автор: YOTOVAVA

Приличам може би на къса свещ,
отдавна тихомълком догоряла.
Щом залезът бе пищен и горещ,
безкрайно тъмно е преди раздяла.

Отиваш си. Така е най-добре.
Аз всичко съм ти дала. Без остатък.
Разминахме се, няма накъде
и двамата да продължим нататък.

И за какво съм ти? Та аз сега
съм вече толкова различна –
до днес у мен не приютих дъга,
забравих и какво е да обичаш.

Навярно пътят ти ще бъде прав
Към ада всички пътища са криви.
Но пò е лесно да забравиш как
било е светло – много! – и красиво.

По-просто е... А в есента вали.
И бавно се подготвям за финала,
Във него всички страшно сме добри.
И всичко е написано със бяло.