автор: Angelche

Изгубих се по залезите мокри
с танцуващите есенни листа
подгизнало небето се промъкна
в загадъчните тайни на нощта.
Вятъра студен да ме втъче реши
с цвета на парцаливата ръжда
в килима от листа и сто мъгли
…тогава се изгубих във дъжда.
Изгубих се, ти топла длан протегна
измъкна ме от гъстите мъгли
и вместо вятъра студен я вплете
във мокрите ми от дъжда коси.
А после пожела да бъда светлина
да бъда утрото на всичките ти нощи.
Сега съм дъжд- пречистваща вода
към теб тека…обичаш ли ме още?