автор: misteriavechna

Листопадите не са финал,
не са драматично умиране,
чаровно отчаяние,
лиричен завършек…
Листата следват
своя кръг, изрисуван
с тънък писец
от хилядолетен
живопис.
В лоното на родния
си клон, листото изживява
зелената си младост,
дръжката е пъпна връв,
пренесла соковете обич
на корена и пулса на
стеблото.
Мигът на листната раздяла
е част от път,
по който пак ще се
пресрещнат, там където
листото ще подхрани
нови сили
в корена на своето дърво.