автор: LATINKA-ZLATNA

(превод от хърватски)

Накрая се стопяваш с бележките и свой си
между своите; след това с единия крак чакаш
а другият пускаш кой знае къде в ритми, когато
ходиш на пръсти и размахаш послания; варират
вариации, които днес трябва да вземе предвид
Духът на времето и да се рециклира до гръцкия мит или архетип,
защото безкрайната драма няма почивка, и нищо
не е по-другояче, ако трябва да се грижиш за малката ù
смърт, когато статуите чрез копнеж и глас са над
погледа без гнезда, без ос, и не знаеш да кажеш
дори кой си, когато отидеш от другата страна на полето
на тихите думи


VARIJACIJE

Željko Perović, BiH

konačno se stopiš s bilješkama i svoj si
među svojima, zatim jednom nogom čekaš,
drugu puštaš tko zna gdje, u ritmovima kad si
hodao po prstima i mahao glàsnicama, variraš
varijacije, kao danas bi trebalo uzeti u obzir
cajtgajst i reciklirati koji grčki mit ili arhetip,
jer beskonačna drama nema odmora, i ništa
nije drugačije, moraš brinuti i za svoje male
smrti, kad kipe preko čežnje, glasa, preko
pogleda bez gnijezda, bez osi i ne znaš reći
ni tko si kad kreneš preko polja
nijemih riječi