автор: RockAround_theC_l_ock

Някак тръгна ми Прехода скучен и празен –
най-последната капка любов изцедих.
Затъркàлях си Делника сив и омрàзен –
с незарастваща болка... Съзнал, че сгреших!

Всеки може да сбърка и път, и посока –
после, все не успява да свърне назад.
Става пусто в душата... В очите – жестȯкост
пред безмилостна бедност, омраза и глад!

И опитваш да свикнеш с угрози, и мутри.
Търсиш смисъл, надежда... И даже – живот!
А те чакат убийства и кървава утрин...
И реалност – да бъдеш без род... И – народ!

Уморих се да търся надежда, утеха...
И защо да я търся? А всъщност – от кой?
Щом най-мило и родно – децата ми взеха
по чужбина да търсят и хляб, и покой...

Колко още? Така омерзен – не ми пука
с тази тъй ненаситна да граби ламя...
...
И за гроб си платих, за да легна пак тука –
в тази родна, а тъй не-„народна” земя!

Бой..Боев,
Октомври, 2018