автор: xubavka

...Понякога си мечтая да е Коледа
и да си получил писмото ми –
аз винаги искам невъзможни неща,
чудя се, защо не ти поисках
вълшебно гребенче – ръцете ти,
за абаносовите ми коси,
да обгърнеш с тях талията ми,
когато се качвам на шейната
или да ми донесеш ябълка от Рая,
от онова кривото дърво, дето го отрязаха...,
тогава нямаше да се наложи да чакам
седемте мъничета – дните ми, да ме спасяват,
и да се надявам, че писмата не се губят
дори да са получени
седем минути след дванадесетият час...
11.07.17 г., 00,07 часа