Притъмнее ли отгоре,
в облаците раждат се дървета.
Стебла от светлина и клони до земята,
миг от стон в небето.
И за миг умират,
вливат се във ехото на братя и сестри,
а ги помнят само там където
плод от огън са отронили...
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|