автор: traveling_musician

Осата, ах, осата
е наследство
от вечните причини
или следствия.

Тя бръмва
из човешките ми жили,
когато трябва някого
да жиля,

когато трябва
да събудя стар приятел
от сън и пясъчна
летаргия,

когато трябва
да се сръчкаме с баща ми,
пред Рая пак да се
изпратим,

когато трябва
да пътувам из поезията,
а крайпътните поети
ми се плезят,

когато трябва
да съм със жената,
изваяна от жилото
на лятото,

когато трябва
да съм по-човечен,
а съм инсект, от болките
привлечен,

тогава тя е отговор
на чувствата.
Осата просто е изкуство!