Ще съжаляваш ли,
в безвремие възкръснал,
и с тебе, не успял да се простя,
от своя земен път ще се откъсна
и към небето, с вик, ще полетя?
Ще затъгуваш ли за мен, когато
угасва залезът. И за последен път
те стопли циганското, мое лято
и ще започне да вали снегът?
Не искам нажалена да те помня –
усмивката ти – с мене да е тя...
Каква е разликата ли? Огромна!
Така и аз – с усмивка ще летя...
Бой..Боев, 2018