Навърза есен жълти листи,
препаса и колан от плодове,
нарами раницата си за снежни писти,
пое по пътя в духовни умове …
Намокри и покри семената,
изля небето своята благодат,
че дори и да се сменят времената,
за нея той ще бъде жив и брат!
Разстла пътеките си от злато,
по тях вървим с мисли без любов,
а есента в сърцата ни от мъка крета,
с въпрос - защо си без поезия живот?
Пътят винаги е в теб човеко,
той е твоят хляб насъщен,
тръгни по златната пътека,
с усмивка, не бъди намръщен!
Всеки може да открие своята милост,
всеки може плод от обич да копнее,
винаги ще има мрак и гнилост,
но с любов по-лесно се живее!