автор: misteriavechna

Чепки грозде ще изврят
и зиме ще се носят в песен.
Поели летните искри,
ще сгреят кръвните телца,
укротени в летаргична дрямка.
Ще кипва спомен от слънца,
пренесени във саможертва,
леещи отвержено потта,
за да узрее гроздовата есен.
Ще звъннат чаши с топлина
обгрижена, тръпчиво- вгорчена, ферментирала плодова любов,
докоснат елексир от боговете.
Винената плът ще влее
палещата си душа,
ще разпръсне щастието на
забрава,
ще изтанцува своя опияняващ танц,
за да отмине болезнено…
до следващата си поява.