автор: vesan

Хортензията не цъфна.
И няма да цъфти.
Под каменната сянка на старата стена,
колония от плужеци и лигави петна
в короната й пъпли.
Следа от слуз блести

по плочите гранитни и сребърни ветрила
в сумрака очертава.
Родени в тъмна влага
те лепнат под листата, които им предлага
хортензията тъмна, и в нейната закрила

се хранят от съня й.
Дори не предполагат,
че в сумрачните сенки на влажния им град
цъфтяли са слънца от пурпур с аромат
на лято.
Върху камък посърнали полягат
изсъхнали листа , повяхнали мечти...

Хортензията не цъфна. И няма да цъфти.