автор: Angelche

Гоня си пътя, в мойта посока
често се губя, но имам компас
през живота преминавам оттатък
намирам се и пак съм си аз.
В небето звездите катеря
с тях да дочакам нощта,
в скалите си имам постеля
будя се в утрото с нови крила.
С орлите в скалите оставам
от звезди гнездо си изплитам,
скритото зло подминавам
за доброто в човека все питам.
Тиха въздишка на есенен лист
вятъра палав, нейде пак ме отвя
той е, безумен, смел, напорист
връща ме винаги…пак у дома.