В окото на Циклопа вече не се вижда,
мътно е, затъмнено, скрива края,
въжето восък вместо злато ниже,
въздух не достига в неговата стая.
Чака своето време людоедско,
усеща, че е близо неговият час
и погубената раса ще приветства,
с изтрита същност неговата паст…
Поглъща се човека от матрица,
прастара колкото света,
машината е новата царица,
алилуя за зловещата и красота!
©ДС - liulina