автор: mirei

отдалечаваме се майко
отмина юли
зарасна и последната дрезгава река
ще вържа греховете си на сянка
и ще се моля вдън гора

тук нивата е с ореол от слънчогледи
но пълзи в полето влак и сигурно ще се опита
с далечни гледки да ме изкуши

пладне е и тишина
ще вържа греховете си на сянка
и ще вървя