автор: erka

...преструвам се на лято,
а отвътре
на пръсти ме превземат студовете
и чувам нощем как пропукват
невидимия скелет на небето.
Звездите се превръщат в броеница
по силата на някакво безсъние
и губят стария си смисъл
чертаните от светлината пътища.
На лято се преструвам,
а оставам
със птиците, които не отлитат,
за да нахраня всички обещания
във някое отсъствие на зимата...