автор: antoan1antoan

Ела и погледни - през моите очи.
Красивите луни - които нарисува ти.
Мъгливи разстояния, преследвани фантазии.
Звезди запяват ангелски послания.
Сънуваме ли цветни нереалности?
О не! Железния печат жигосва ни.
Ще ни преследва чувството за собственост.
Букет разхвърлени пътеки към безсмислици.
Ох, вече сме в съня безплътни, но сме истински.
И колко има още... паралелното събуждане?
Не питай - нека минат тихо тези сладки лудости.
С първите лъчи на слънцето - тъй разтворими.
Не можем да преминем в близост обозрима.
Вселената обаче може да мечтае. Визуализирай:
Цифровият код е дума петобуквена.
Бленувана метафора - поезия от вечна чувственост.