Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: acoustic
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14170

Онлайн са:
Анонимни: 97
ХуЛитери: 0
Всичко: 97

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗавръщане вкъщи
раздел: Разкази
автор: tsveti

„Още не тръгнала, а вече ми се връща…“ – въздъхна тежко Маргарита, докато се настаняваше на самолетната седалка и пристягаше колана.
Телефонът ѝ изпиука бодро и тя хвърли поглед към месинджъра.
„Да, Мими, качих се на самолета.“ – затропа бързо с пръсти по екрана – „Но още се чудя – наложително ли е да присъствам на тая сватба, знаеш ли колко са ми сложни нещата тук?“
„Какви ги говориш, Марго? „Тая“ сватба е сватбата на сестра ти!“ – възрази събеседничката ѝ.
„Така е, но за цял месец да отсъствам! – стиснала устни, продължаваше да пише Марго.
„Дали Сиси ще хареса хотела – за пръв път ще ѝ бъде. Вярно, всички са доволни от тоя хотел и добре се грижат за котките, но тя е толкова претенциозна. Ами Джаспар и Педро – дали ще свикнат със заместника ми, тъкмо успяха да се отпуснат и вече говорят без да заекват. Месеци наред работя с тях и“
„Абе сестра ти се жени и не си виждала баща си и майка си от пет години, а ми говориш за котки и олигофрени! Съвсем ли си изкукала!“ – червен от яд емотикон се подрусваше на екрана срещу нея.
- Госпожице, бихте ли включили телефона си на самолетен режим? – любезно ѝ се усмихна стюардесата.
- Ох! – подскочи стреснато младата жена – Да, разбира се, само секунда!
„Не са олигофрени, а деца от аутистичния спектър. Месеци наред работя с тях и най-накрая ми се довериха. Колко си гадна!“ – натрака сърдито в малкото прозорче.
- Госпожице? – усмихна ѝ се отново любезно стюардесата.
Маргарита изключи телефона и се облегна на седалката.
Липата под прозореца ѝ в Бруклин тази сутрин бе полуоткрехнала цветчетата си. Докато товареше багажа в таксито, я облъхна упойващият ѝ аромат. А тайнственият непознат в Старбъкс тъкмо беше почнал да я поздравява сутрин с кафето. Вдигаше поглед от лаптопа, любопитно я оглеждаше, усмихваше се и поздравяваше. Но цял месец! Със сигурност ще я забрави!
И все пак. Повече от пет години не се е връщала вкъщи.
Вкъщи. В тясното апартаментче, миришещо на мухъл и запръжки с течащ таван, сумрачно и студено като фризер, понеже все пестяха ток.
Вкъщи. Треперещата ѝ от умора майка усилено бърка яхния в късната вечер – да има ядене за утре. Баща ѝ, надул телевизора до дупка на поредния мач, хърка страховито на дивана. Сестра ѝ отново плаче от нещастна любов.
Вкъщи. Под старата липа до блока се целуваха до премаляване след училище докато една вечер не го завари там с най-добрата си приятелка.
Вкъщи. Изплака си очите. Беше в предпоследния клас в гимназията. А после дойде сутрешното гадене. А после заради „какво ще кажат хората“ и „няма да ти позволя да си съсипеш живота и да станеш чистачка като мен“ в един сумрачен ден в заключен отвътре докторски кабинет детството ѝ приключи завинаги. Докторът бързаше. Трябваше да приключи в обедната си почивка. На вратата се звънна, ръката му трепна и изстърга всичките ѝ бъдещи детски усмивки.
Вкъщи. Замина да учи в столицата и не се върна, освен за да съобщи, че е спечелила зелена карта и отива в Ню Йорк. Майка ѝ плахо се усмихна, баща ѝ я потупа по рамото. Когато я изпращаха на летището, плакаха безутешно. Тя се извръщаше да ги гледа от ескалатора, който я возеше към свободата. Бяха толкова малки. Приведени, заболи поглед в земята, прегърнати. Току поглеждаха към нея и помахваха за сбогом. Докато ескалаторът я отнасяше към самолета, лицето ѝ пламтеше от срам за техните вехти дрехи и извадена на показ мъка на фона на лъскавите изпращачи и пасажери – гримирани, нахакани, ухилени, дъвчещи дъвки.
Самолетът се спускаше бавно над новата земя. Пред очите ѝ се откриваха огромни празни пространства – земи, води, гори, без сгради, без хора, съвсем неопитомени. Помисли си, че сигурно така се е чувствал Колумб. Помисли си, че това е новото ѝ „вкъщи“, което щеше да насели с мечтите си.
И така цели пет години настървено се бореше за всеки квадратен метър свое вкъщи. Грейна малката ѝ квартирка от топлите жълти завеси, шарената покривка с българска шевица на масата, диванчето, покрито с ален губер. Съседите се радваха на веселите цветове на мушкатата, които надничаха от прозорците ѝ сутрин. По скайпа майка ѝ се чудеше и маеше как е успяла да захване така здраво българските мушката на американска земя.
Вечер, изцедена емоционално от работа с проблемни деца, се отпускаше на пухкавия губер, гушваше горделивата Сиси и притваряше очи в уюта на своето американско вкъщи. Унасяше се и сънуваше странни сънища. Тя е дърво, изтръгнато с все корените си и полетяло от единия край на света до другия. Лети дълго над океани и земи и се приземява в градинката до жилищния блок в Бруклин. Зарива корени в земята и алчно засмуква живителните чуждоземски сокове. Ръцете ѝ нетърпеливо се разперват нагоре – към слънцето на големите възможности. Расте удивително бързо и се източва висока и стройна като топола, а от ръцете ѝ се разклоняват многобройни клончета, отрупани с разцъфнали маргаритки. Приближава се младежът от Старбъкс, усмихва се невярващо, погалва нежните цветчета с дългите си пръсти и промърморва:
- Ама че красота ни е дошла в Бруклин! Че как успя да се прихване така добре?“


Публикувано от alfa_c на 19.09.2018 @ 18:59:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   tsveti

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Бозата
автор: LeoBedrosian
66 четения | оценка 5

показвания 43900
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Завръщане вкъщи" | Вход | 4 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Завръщане вкъщи
от zebaitel на 20.09.2018 @ 08:08:59
(Профил | Изпрати бележка)
Интересен разказ! И точно това му е хубавото, че не отразява общоприетата носталгия!!!

Здравей, Цвети!


Re: Завръщане вкъщи
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 20.09.2018 @ 09:58:06
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Живка!
Всъщност го писах за един конкурс, но не стигна до номинациии и си мисля, че е точно защото се отличава от очакваното поведение на емигранта. Все пак докато го писах, се придържах към това, което съм усетила в моята комуникация с хора, напуснали доброволно родината, за които вече "вкъщи" е малко по-различно понятие.
Поздрави!

]


Re: Завръщане вкъщи
от zebaitel на 20.09.2018 @ 10:39:12
(Профил | Изпрати бележка)
О, конкурсите са нещо мнооого относително! Мисля, че не бива да ти служат за ориентир. По-скоро могат да ти служат, но май с обратен знак...

]


Re: Завръщане вкъщи
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 20.09.2018 @ 10:49:07
(Профил | Изпрати бележка)
Да, така е, неизбежно винаги има субективизъм и някакви предварителни очаквания на журито. Пък и не претендирам, че съм написала шедьовър :). Възприемам конкурсите като начин повече хора да видят писаното слово и авторът евентуално да си свери часовника. В случая ми беше интересно как ще се приеме гледната ми точка и затова пуснах разказа в Хулите, понеже както винаги - няма обратна връзка от конкурса.

]


RE: Завръщане вкъщи
от Markoni55 на 19.09.2018 @ 22:54:48
(Профил | Изпрати бележка)
Много въпроси и много отговори има тук. И това му е най-хубавото


RE: Завръщане вкъщи
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 19.09.2018 @ 23:37:25
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за прочита! Знам, че звучи странно, че не изразява стандартната носталгия, но съм убедена, че в голяма степен това е реалността.
Поздрави!

]


RE: Завръщане вкъщи
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 27.07.2019 @ 01:59:22
(Профил | Изпрати бележка)
Може би това е нашето запознанство. Не си спомням друг път да съм чела разказ от теб, Цвети. А твоят интелигентен изказ сигурно би ме впечатлил, както се случи сега. Очарова ме!
Не бях стигнала до средата на разказа още, когато си помислих, че ако имах пиар възможности, бих се борила името ти да бъде не по-малко известно от това на Здравка Евтимова, влязла като български автор в американски учебник.
С всичко дотук искам да кажа, че стилът ти на писане много ми хареса!


RE: Завръщане вкъщи
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 29.07.2019 @ 10:59:17
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Мария! Мисля, че и преди сме си писали, но много ме трогна твоя коментар. Много благодаря за високата оценка. Това ме радва особено силно във връзка с този разказ, който жури на конкурс не отличи, но бе отличен с много по-голямо отличие - това на всички, които го прочетоха тук и на страницата ми във фейсбук. А това е много по-важно за мен.
Още веднъж ти благодаря. Ще се радвам ако прочетеш и други мои неща. Поздрави!
Цвети

]


Re: Завръщане вкъщи
от IGeorgieva на 22.09.2018 @ 22:50:15
(Профил | Изпрати бележка)
Във всеки разказ търся новото, необичайното, било то сюжет, детайл или усещане. Иначе възниква въпросът защо този разказ е бил написан, какво ми казва. Лично мен, Цвети, нестандартното ме радва! Поздрави за разказа!


Re: Завръщане вкъщи
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 22.09.2018 @ 23:16:53
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Ирена!

]