На любимото ми пале,
с таящата малинка под окото
и с разцепената лапа,
надве-натри
му спретнаха съдбата.
Захвърлено
при неговите братя и сестри,
в душевното ни гробище в Батак,
все още то скимти
и с опашката си драска
ръждивите мъгли.
– Мило мое, усещаш ли живота
като дъжд в улука!
Дай муцунка...
и вечен ти покой.