автор: traveling_musician

Цяла вечност брадясвам, за жалост...
Газя в Ада, сълзя из небето...
Помня лятото, детско и кратко,
през което катеря сам себе си.

Брадясвам от делнична нежност.
Всеки делник от нежност е грапав.
Кой да каже, кому съм потребен,
щом ме няма в рисунка на Майстора?

Оттогава, от мен няма смисъл.
Ще се свърши и моята песен.
Ще покръстя със младост убийствена
световната си неизвестност...

Но ще видя в словата проклети
как честно брадясват поетите.