автор: mitkoeapostolov

Пристигнаха на площадката над залива към четири, докато още печеше. Слязоха по стълбите от планината и се озоваха в средата на плажа. Хванаха се за ръка. Огледаха се. Ситният пясък беше осеян с два реда чадъри, зад които се излежаваше ред шатри. Жената посочи най-близката шатра, но мъжът се намуси. Докато се оглеждаше, стигна края на плажа и се спря пред последната шатра. Веднага се съблякоха. Мъжът носеше жълт бански, а жената шарен. Поръчаха две фрапета на бармана и влязоха във водата.

Плуваха един до друг. Спряха. Жената се отпусна в прегръдките на мъжа. Носеха се по водата. Мъжът целуваше жената, а тя се смееше на глас. Излязоха от водата и легнаха в шатрата. Мъжът застана на една страна и мушна десния си крак между краката на жената. Тялото на жената се изгуби.
В далечината се чу тътен. По плажовете около Кавала се появиха вертикални светкавици, които съсичаха небето и подпалваха морето. В гората над града избухна пожар. Тътенът приближи. Светкавиците се спуснаха първо върху Палио, после над Неа Ираклица. Закапа. Туристите се уплашиха, започнаха панически да събират разхвърляните си вещи и без да се преоблекат, се отправиха тичешком към стълбите. Барманът прибра набързо инвентара, погледна въпросително към двойката в дъното, махна с ръка и се втурна нагоре.
Мъжът се изправи от шатрата и се загледа към морето, после към небето. Спокойно се върна под шатрата. Тътенът вече идваше отгоре. Капките се усилиха. На изхода на плажа, където готвачът идваше в събота и неделя, гонителите на мечти, направени от миди, подрънкваха в ритъм. Листата на маслинените дръвчета, на които бяха вързани, потрепваха. Ветрогонът, детската играчка, закачена до мивката, бясно се въртеше. Огледалото, спокойно като мъжа, отразяваше паническите скокове на бармана.
Отгоре на площадката, се отвори изглед към заливчето, скътано между две скали и завито с пелерина от вечно зелени растения. Водата, обикновено тюркоазена, сега тъмнееше сърдито и се зъбеше на падащите върху нея светкавици.
Там някъде долу, мъжът и жената вероятно се гушеха под шатрата. Покривът ѝ вече пропускаше и сигурно вече бяха подгизнали.
Мъжът изглеждаше на шейсет, средно висок, леко закръглен, плешив с побеляла коса. Жената беше десетина години по-млада от него. Матовата ѝ кожа и едрите ѝ гърди, сега се отмиваха от бесните талази на пороя.