автор: YOTOVAVA

Маратонът е вече към края
и финалът се вижда от хълма.
Спри се вече, бегачо, отчаян! –
след чертата едва ли ще съмне.

Ти достойно премина трасето,
беше трескав в самото начало,
после крачките станаха леки,
и сега просто дух си – без тяло.

Всяка жажда до тук – утолена,
и страстта е докрая изпита.
Имаш цялата звездна вселена.
Но защо са ти вече звездите?

За какво да се влюбваш отново,
щом финалът е толкова близо?
От хомоти и брачни окови
е ръждясала грешната риза.

Само искам едно – за последно! –
завърни ме в април – преди здрача,.
дето в тъмната сянка на кедъра
нощем влюбени славеи плачат.