автор: antoan1antoan

Ръждясват тихо мойте спомени.
Дълбоко скрити и натрупани.
Над мене болно Слънце свети.
През стъклени мечти пътуваме.

Избраница си имам. Ще съм с нея
и в следващия жизнен цикъл.
Единствена е в цялата Вселена!
За друга аз не мога да живея.

Забързани годините минават.
Приличат на бодливи таралежи.
Напъхали игли в плътта ми,
танцуват и в душата и се ежат.

Погребах хора и надежди.
Останаха ми малко снимки.
Свещени книги ме вълнуват.
А вечер кръстове сънувам.