автор: antoan1antoan

(Не търсете логиката, когато фантазията е безгранична. Логиката е твърде скромно и заробващо понятие.)
авторът

Духът!
Плуваше сам във вакуума.
Нямаше нищо друго все-още! Не че му липсваше с какво да се занимава - образите идваха послушно, точно както ги желаеше: Подредени, цветни, наситени и различни. Цели истории. Бури, войни, мъка, страст, смърт, любов, копнеж, кръв... - Която се лееше както в името на любовта между жената и мъжа, така и култово, в жертва на всемогъщия златен телец. Или пък заради величието на трона на властта. Да повторя: Любов, пари, власт! Раждаха се и гигантите на все-още виртуалния модел: Най-великите сили, а именно:
Идеализъм - мисионерство - изкуство!
Духът съществуваше в това състояние от толкова време, колкото не можеше да се определи дори с цифри на безбройна степен. Неговият статус беше извън времепространството! Неизмеримо-разтърсващата, концентрирана и всемоделираща, видима и невидима същност на Духа, обладаваше едно невъзможно, но въпреки това съществуващо състояние: Да преминава от плюс безкрайност до минус безкрайност. Казано на нецифров език, това означава, че

Абсолюта го има и го няма едновременно.

Екзистенциализъм! Време нямаше още. Само Духът можеше да го пусне в ход, сливайки го с Пространството, когато реши това! Абсолютът-Дух беше виртуализирал всичко, което можеше да функционира изобщо! От видимата до тъмната материя. В един момент, който не можеше, за сега, да се фиксира с Време, той се замисли - какво липсваше още?! Цифрите, които бяха в основата на неговата същност, показваха, че всичко, наистина всичко възможно вече е преминало през неговия модул на възприятията! Целият Всемир отдавна бушуваше в този модул, точно, както и сега го знаем. Но той, беше по своему Виртуален. Самият Абсолют беше всичко едновременно. Установи, че това не му е достатъчно. Необходимо му беше чувството, да види Вселената, каквато я виждаше в модула, но в плът и кръв, да усети че Великият модел живее с известна независимост: Да е част от него самия, но и да има Свободна Воля! Така Духът нямаше да се чувства самотен! ! Вакуумът очакваше Великия миг.
В един решаващ за всичко момент, групи от цифри, наредени в 1000 Трака (писти), започнаха превъплъщението. Модулът-компютър-реализатор замига с цветовете на дъгата. Цифрите тръгнаха с бясна свръхсветлинна скорост. Частта от Духа, която щеше да се отдели и “заработи”, до голяма степен независимо, беше безкрайно малка. От порядъка на единица, разделена на числото, 999000000000000000000000000000000000000000... и така нататък - билиони нули в период. Глобалната Трансформация беше в ход. Черни дупки, квазари, пулсари, слънца - поразяващи със своето Величие. Галактически измерения със сковаващи фантазията красиви, цветни и дълбоки внушения. Игри на гърчещото се в изкривявания, относително Време. Полети на звездолети, приютили гордия човешки Дух. Тъмна и светла материя. Законите на Вселената: Раждане, Живот, Смърт! Всичко това идваше, като предстоящ Всемирен Гръм и с високите скорости на Сътворението. Чувствата на Абсолюта пируваха. Цифрите крещяха от щастие, осъзнаващи своето значение, препускайки към финала. И ето: Свръхплътната и малка точка, събрала в себе си Материята, Пространството, Времето, Чувствата и Планетите беше факт. Духът-Абсолют провери всички данни за последен път... Цифрите господстващи над процеса спряха, и зачакаха сигнала. Духът-Създател въздъхна, концентрира се и натисна:

ENTER! ! !

Взрив! Величествени оранжево-виолетови пламъци! Тътен на всички херци от звуковия спектър! Времепространството екзалтира, заедно с цифровия неистов стон на математиката! Късове кипяща и оформяща се в сфери с огромна маса материя, литва със смразяваща скорост към дълбините на безкрайния Вакуум! Писък-вой на самоорганизиращи се компоненти, осъзнали, че съществуват и наслаждавайки се на величието на своята материалност! Разкъсващ тотално-пулсиращ оргазъм!
Раждането на Вселената!