И спал- не спал, и взел, и дал...
Събуждам се и ме тресе.
Дали съм същ със хляб насъщ,
или съм друг, като сюртуг?
Но пък защо и май на зло
да съм и друг, и то напук?
Затуй приех, в ръце се взех
да съм си Аз във всеки час:
един и същ, но вездесъщ!