автор: alfa_c

На Ной му писна от апокалипсиси и оцеляване,
не затърча да сбира пак по двойки фауни и флори.
Прекръсти се, когато пригърмях на свечеряване,
и насаме поиска с най-добрия бог у мен да поговори.

Навън изтичаха порои, времена и други глупости
и думите заплуваха с обърнати кореми...
Надвисна страх - ще пукне още по-проклето утрото,
ако добрият бог у мен отсъди Ной да оцелее.

И аз се вкопчих в мрака си, старателно издялкан
в претъпкан от излишъци и недоимъци „Титаник“.
По съмнало един усмихнат бог го стори на подпалки.
Сглобявам втори Франкенщайн. И оживявам...

2017