автор: IGeorgieva

Набожен човек беше Богдан Благунов. Не пропускаше литургиите по Коледа и Великден в централния храм на града. Купуваше дебела свещ, да отговаря на големината на вярата му, запалваше я и накланяше богоугодно глава.
До него стоеше спътницата в живота му и отразяваше божествената светлина с накитите си. След службата той целуваше кръста и ръката на отчето, заставаше пред кутията за дарения и дълго вадеше портфейла си. Накрая слагаше благоговейно цели пет лева.
Не само набожен, а и работлив беше той. Трето заведение отвори за две години и все на най-добрите места в града, а сега към четвърто гледаше. „Рай“ – така се казваха ресторантчетата му, които радваха малчуганите с пици, дюнери и пържени картофи и се грижеха за вечната младост и диетите на майките им със салати, кълнове и пълнозърнест хляб.
Освен набожен и работлив, и сговорчив беше Богдан. С кмета се разбираше и с общинските съветници се имаше, с хора от важните институции другаруваше.
– На този свят най-важното е да имаш добри приятели, не знаеш кога ще ти дотрябват, и да си праведен – обичаше да повтаря Богдан на съпругата си.
Случи се веднъж негов конкурент на отсрещната страна на улицата започна да се разраства и Богдан се срещна с подходящия инспектор. Оплака му се, така и така, онзи ми взема клиентите, цака ме с цените.
– Нямаш грижи – обеща му човекът, докато прибираше в джоба си отреденото му пликче и вадеше кибритена кутийка. – Аз съм професионалист.
Богдан гледаше кутийката и не проумяваше как тя щеше да прогони конкурента му. Инспекторът натисна с палец късата ѝ страна и в процепа зашава нещо черно. Богдан примигна и сбърчи нос в погнуса.
– Хлебарки – информира го инспекторът с гордостта на изобретател. Пускам ги незабелязано в обекта, а после карам нарушителите сами да ги хванат и да ми ги донесат – това е доказателство, казвам им – доказателство.
На следващата сутрин баничарницата срещу Богдан беше затворена от властите, а на вратата ѝ залепиха бели ленти с големи сини печати – досущ като сцена от сериала „От местопрестъплението“. Продавачката леля Васка си скубеше косите и кълнеше до Бога органите на хигиената и реда.
– Каква богохулница е тази жена – кръстеше се Богдан, който бе вече избрал място за четвъртия си „Рай“ - Околовръстното – международен път Е79. С кмета и главния архитект се разбраха лесно за парцела, много добри хора излязоха –по обичайната тарифа минаха.
В уречения ден дойде багер да изравни терена. Р-р-р-р руча около петнадесет минути машината, пък спря.
– Що не работиш бе, човек? – скастри го Богдан.
– Дялани камъни излизат – старини някакви – не мога да ги махна, незаконно е.
– Как незаконно? Мястото е мое, който ги е поставил, е в нарушение.
Богдан се наведе да поогледа камъните, изчопли един и прати човека с багера да си ходи. Плати му двойна надница и му заръча да си държи устата затворена. Ех, отиде ми „Рая“ мислеше си той, що тури тук това, Господи? Значи път може, а ресторант за пътниците – не. Нещо езическо ще да е било – от Тангра. Сега ще ви каже баце ви Богдан как стават тия неща. Запретна ръкави той и с кирката започна да вади камъните един по един. Ще ги изхвърля извън парцела, чак долу към дерето или в реката. Изведнъж блесна малък метален кръст. Богдан се сащиса. Ей, Господи, сега нишани ли ще ми пращаш?
На следващия ден той и благоверната му извозиха гладките камъни с количка извън мястото и ги покриха с найлони. Връщам ти ги, Господи, ти се грижи сега за тях. Към обед дойде бетоновоз и заля мястото с бетон. След месец ресторант „Рай“ работеше, а пушекът от скарите му по цял ден предизвикваше слюнкоотделяне у пътникопотока по международното шосе. На следващата Коледа Богдан със свито сърце разпусна кесията си и в кутията падна 10-левова банкнота, от която гледаше д-р Петър Берон.
Скоро обаче се разнесе новината, че строящата се магистрала ще заобиколи града им и ще измести трафика, което щеше да тури кръст на клиентелата на „Рай“ номер 4. Богдан не можа да мигне цяла нощ. На сутринта поде кампания „Да спасим града“. Обиколи всички институции, говори с общинари, проектанти, инспектори. Обясни им какъв бич ще бъде за града тази магистрала, как ще изяде хляба на хората. „Нищо не може да се направи, решението се взима на национално ниво“ – вдигаха рамене хората институции. В ранния следобед обаче му се обади важна клечка от общината и му вика – намерих ти точния човек от София, само той може да се справи – голяма работа е, да знаеш, бивш депутат, бил е председател на на какво ли не, ще ти уредя среща – пък ще черпиш по едно.
Резултатът от срещата между Богдан и господин председателя беше, че си размениха по едно обещание – единият, че ще провери и съдейства, другият – че ще даде едни пари. Богдан изпълни дадената дума, а председателят след месец разтакаване обяви, че случаят е кауза пердута. Собственикът на „Рай“ разбра, че и парите си няма да види и само стискаше бронзовия кръст и питаше Бог защо му причинява това. Изведнъж Богдан прозря Божия план. „Разбрах всичко, Господи, благодаря ти.“
През нощта форд баничарка с надпис „Рай” спря до купчината с камъните. Оттам слязоха Богдан с един от дюнерджиите в ресторанта. Те отметнаха найлона и за час натовариха пикапа. На сутринта геодезистите, които бяха дошли да правят замервания за новата магистрала, откриха наредени в правоъгълник дялани камъни, а в центъра им беше оформен кръг. В него археолозите от музея намериха бронзов кръст, който датираха като ранно християнски. Никой обаче не можеше да обясни как се е пръкнала тук находката. Столетникът дядо Стоимен казваше, че от прабаба си е чувал, че на мястото някога е имало църква. Леля Рада си спомни, че през нощта креватът ѝ се е тресял и тя си помислила, че има земетресение, което може да е извадило основите от земята. Синът ѝ се подсмихваше под мустак, защото беше прекарал буйна нощ в съседната стая с приятелката си. А пък баба Денка, която ставаше рано, преди първи петли, се кълнеше, че е видяла в далечината извънземна чиния да се спуска към мястото.

Ирена Георгиева