автор: Marta

Надвечер,
срещу залеза на слънцето,
отмивам от кожата си август.

Отмина август.
Разлитат се чертите му на лястовици,
гласът му плътен се отдалечава,
безследно чезне обаятелната му усмивка...
Как бързо гаснат
косите, златните му мигли...

Аз някъде съм си играла дълго с лятото
Аз някъде съм се забавила
сред облаци и замъци
треви и пясъци
метеоритна реч
невнятна врява
барабанящо слънце
лилави вълнения
вълни
далечна пяна
Аз някъде съм се забравила със август
по северните бели плажове
в сянката край бистро кладенче
сред едрите лица на слънчогледите
в обятията на топъл вятър
в прохладна капка ласкав дъжд

А друг се приближавал с тихи стъпки,
следите му от жълти листи по тротоарите съм подминавала
занесена единствено по август.

Дошъл е
и, ето,
влезе тихо.


Така е тих септември!
На пръсти тихо е в първия му ден,
изпълнен с медно
жужене,
нежност,
жълто шумолене,
уханен дъх,
пресладък сок на грозде, попило
слънцето,
дъжда,
живота
на разточителния златен август.

Септември е пристигнал с меко слънце,
унили слънчогледи във ръцете,
на рамото му спи
дъждовно коте,

превърнало се в нощен дъжд,
безследно
отмил вкуса на август,
лятната бъбривост,
онази лекомисленост, която
подписва миговете с чисто злато...

Септември е. Обича мълчаливо.