автор: ivliter

Домът е общ,
но всеки има в него своя територия –
ти обитаваш стаята със шевната машина,
а аз ателието
и случва се в неразбориите на делника
понякога дори да не се видим.
Не зная нищо аз за новата ти рокля,
не знаеш нищо ти за новата картина,
която от известно време сънищата ми изяжда.
Но внучката когато дойде вкъщи
смехът и звънък
събаря всичките стени
и свързва стаята с машината с ателието.