автор: zinka

Есента я зная наизуст.
Няма нужда да се разкрасява –
пъстра, златна, алена да става..
Есента я зная наизуст.

Капе безнадеждно всеки лист
в своята съдба предначертана,
и на всяка сенчеста поляна
ляга безнадеждно всеки лист.

Носталгично времето топи
в дъждове на дните светлината
и права над следващото лято
носталгично времето топи.

Стихове смълчали с в мъгли
веят ветровете маниерно
и куплети нижат в бяло -черно
стихове смълчали се в мъгли.

Есента като красив пейзаж
ме отвежда в зимата направо,
че сърцето ми е лист отляво –
щрих в предзимен, есенен пейзаж.

31.08.2018
София