автор: radi_radev19441944

Не мога да целуна всички отражения,
които във очите ти танцуват.
Но, ако съществува остров на блажените,
до него ми се иска да доплувам.

Прости ми, че повтарям все едно и също.
Не е комедия, не е и драма.
Но зноят на тъгата ме прегръща
от търсене на някой, дето все го няма.

И продължавам да те търся,
макар, че сигурно съм те намерил.
Но тези сънища угасват бързо
в мъглата от миражи и поверия.

Обичам да те слушам и те гледам,
а не да преброявам до хиляда,
защото вярвам – не е за последно
най-бялата ми нощ с Шехерезада.

Понякога флиртувам есенно
със сянката ти зад пердето.
И шепнат ми прозрения отнесено
изчезващите силуети.

Разбира се, това е приказка.
Разбира се, че е безумие.
И пеят ми безсъниците тихичко
пиянства от щурци и пълнолуния.