автор: FluBalu

В дерето плачеше река,
а горе слънчевият конник
ми даде птица за калпак,
но аз я взех като икона.

Понесох с вяра на монах
по склона дара на небето
и сълзи бисерни пролях,
да мога чисто да прогледна.

Сълзите тръгнаха пред мен
реката спря да се тревожи
и ги превърна в съвършен
гердан за бялата си кожа.

Тогава птицата запя
и хукна някъде реката,
а от дарения калпак
с едно перо поех нататък.

Цвета Иванова