На летописеца на Мамин дол...
Когато пролетно цъфтят налъмите
и котките сърби ги под опашките,
църковно лъскат дядовци такъмите –
набожно бабите си свалят прашките.
Нощта, от зор ѝ втасват чиабàтите;
една луната опънатo-изпружена...
На всяка къща скърцат ѝ креватите
и пъшкане се носи теменужено.
На бабаите им „ох”-кат незабравките,
но дядовци корави... Не прощават!
От радост попа си изяде килимявката –
на кръщенѐта ще го викат и гощават!
Ех, маминдолски легендарни митове,
подслаждани от спомени с ракия...
Дали завиждаме – защо ли питаме
с въздишки значещи: „Не сме от тия...”
Бой..Боев, 27.08.2018