автор: starozagorez

Облаците напоени с черен туш -
след миг ще плиснат едрите сълзи.
Години вече аз не съм ти чужд -
не се плаши - към мен се притисни.

Дъждът да ми говори вместо теб.
Да разгадавам в погледа ти всички мисли.
В прегръдки да посрещаме поредния разсвет
като превърнем нощите във приказки...

25.08.2018 г.
Б.Алекс.
Петър Пенчев